Архитектурното наследство на Южна Добруджа: Част 4c - Сгради за трудова дейност

Сгради за трудова дейност:

• селскостопанските 
• занаятчийските 
• индустриалните 

            СТОПАНСКИТЕ СГРАДИ НА СЕЛО са били неотменна част от имота на едно домакинство.
            По местоположение - под жилищните помещения, непосредствено или близо до тях.
            По предназначение - за хранителни продукти, селскостопанска продукция, инвентар, животни, фураж; на едрите земевладелци били необходими и сгради за селскостопанската техника.
            Материали и конструкция – както жилищата, като навеси или затворени помещения.

Полуподземен склад

Навес с ясла за животни

Склад за селскостопанска продукция

            Със ЗАНАЯТИТЕ нещата са ясни. Без занаятчийския труд животът не е възможен.
            До Освобождението в Хаджиоглу Пазарджик имало около 50 вида занаяти (проучване на Веселина Малчева). Занаятчийските работилници често били едновременно и дюкяни. Те оформяли цели улици (чаршии). Имало и улици само с един вид работилници, например обущарската улица.
            За някои от занаятите, които просъществували до 40-те години на ХХв., не са били необходими сгради – услугите са се извършвали на улицата: водоносец (с кобилица и кофи), сакаджия (разнасял водата с буре), бозаджия (носел бозата в гюм), точилар (с подвижно точило, задвижвано с крак), ваксаджия (със сандъче, пълно с бои и четки за обувки) и други подобни (спомени на Янко Атанасов).

Занаятчийската улица в гр.Добрич, 1941г. (днешната ул.”Д-р К.Стоилов)
Източник: В.Малчева, “Обущарството в стария град Добрич”

Кадастрален план от 1958г.

Художник: Янко Атанасов

            На кадастралния план вляво – през 1958г. застрояването по ул.“Д-р.К.Стоилов” изглеждаше както през 1858г. На графиката вдясно – каруцарска работилница, по спомени на художника.

            Стане ли дума за занаят, за каруци и за майсторлък, няма как да не се сетим за Сали Яшар от разказа на Йордан Йовков “Песента на колелетата” : “... А тъкмо такава работа беше по сърце на Сали Яшар и от неговите ръце излизаха каруци, които бяха същински чудо: леки, като че сами щяха да тръгнат, напети и гиздави като невести, с шарила и бои, които грееха по тях като цъфнали цветя. Но най-чудното в тия каруци бяха звуковете, които те издаваха, когато вървяха. Като че в железните им оси беше скрита някаква музика. Как ги правеше Сали Яшар, един господ знаеше, но неговите каруци не дрънчаха, не хлопаха като другите коля, а пееха ....”

Художник: Янко Атанасов

Ул.”Д-р Константин Стоилов” сега

            Вляво – дюкяни през 30-те години на ХХв. (вероятно по същата улица), вдясно – техните първообрази, доживяли и до днес.
            В центъра на Добрич, освен занаятчийските работилници и дюкяните, имало и пазар. И как може да няма – нали се смята, че градът в възникнал именно около пазар, и затова първото му име е Хаджиоглу Пазарджик.

Художник: Янко Атанасов

“Старият Добрич”

            Ето и спомените на художника: “ ... Одун пазар, този тъй оживен и живописен кът на Добрич, се намираше на мястото, където сега е разполжен Архитектурно-етнографския комплекс “Старият Добрич“. “Одун пазар” означава “дървен пазар”. Наричаха го така, защото есенно време там хората носеха с каруци дърва, които продаваха за огрев и черпия. През останалата част от годината се предлагаха всякакъв вид стоки, включително зеленчуци, дини и грозде от Шабленските, Балчишките и Силистренските села, гъски, кокошки и какво ли не....”
            После Янко Атанасов описва кафенето, кесиената фабрика, цървуларницата, големия дюкян на Хаджи Осман, велосипедчийницата (бай Стойчо давал велосипеди под наем и те му носели големи печалби), калпакчийницата, фурната, кебапчийницата, варжийницата, сарашката работилница, арабаджийницата, както и бонбонената работилница, където се правели любимите на децата “фуре-бонбони”. Днес бихме казали: всичко това на едно място представлява един голям “комплекс за обществено обслужване”.
            Във възрожденските селища часовниковата кула била задължителна, за да се спазва работното време – всички да отварят и затварят едновременно и да няма нелоялна конкуренция.
 
            Най-старата часовникова кула в Добрич (от XIXв., на снимката вляво) била на главната улица, но съм чувала, че изгоряла при пожар. На нейно място била изградена друга, различна, която помня. Тя беше съборена при оформянето на новия площад след 60-те години на ХХв., когато градът стана окръжен център. Сега в “Старият Добрич” се издига нова кула, която е копие на онази от XIXв.

            За производството и обработката на селскостопанската продукция е необходима енергия. За добиването й се използвало всичко възможно: живата сила на човека и на животното, енергията на слънцето, на вятъра и на водата.
            Вятърните централи не са от вчера. Но са изглеждали като тази в с.Белинци.

Дървена вятърна мелница в с.Белинци край Исперих

            Йордан Йовков, “Постоловите воденици”: “...Една до друга бяха Постоловите воденици, един и същи човек – някой си Постол, когото бяха забравили вече – беше ги правил някога, но орисията им не беше същата. Едната работеше дене и ноще, бухтеше колелото й, водата се плискаше и шумеше, цялата воденица се тресеше, като че ще се пръсне. Другата мълчеше. Водата се разливаше настрана, корубестия олук съхнеше и се пукаше. По-голям изглеждаше и по-нашироко разпущаше клоните си орехът, а под него, помрачена от сянката му, воденицата като че се смаляваше от ден на ден, като че потъваше в земята, удавена в бурен...”
            И ако се запитаме къде ли в Добруджа и кога ли е имало воденици, щом водата се вадела от дълбоки кладенци, Йовков отговаря: “... И есенно време, когато от цяла Добруджа тръгваха кервани подир кервани коля към балчишката скеля и към водениците на Батова...” Все пак – нещо ме кара да мисля, че Йовков разказва за някое друго място, защото край Батова имало не една, не две, а седем воденици!

            ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ в Южна Добруджа има още в края на XIX в.:
1 фабрика за тютюн, 5 фабрики за спиртни напитки, 101 мандри, мелници – 8 парни, 101 водни и 164 вятърни (Дарина Марчева, “Мелничарството в Каварна”)
            В началото на XX се изграждат нови текстилни, железолеярни и тютюневи фабрики, дараци, както и модерни мелници.
            Тясно свързано със селскостопанското производство, преработвателната промишленост и търговията е изграждането на складове. “Маази” се строели в градовете още преди Освобождението. Запазени такива има на пристанищата в Балчик и Каварна.

Мелницата на Махалнишки на пристанището в Каварна

            Допреди 20 г. мелницата работеше. Заедно със складовете (маазите) около нея, образуват ансамбъл с голяма историческа и архитектурна стойност.

Мааза на пристанището в Каварна Източник: Google 

            Тя е преустроена от новия собственик във вила и ателие.

Мелницата на Бешкови в Добрич Архивна снимка

            От 80-те години на миналия век сградата на мелницата изглежда така - преустроена, пристроена и надстроена, с променено предназначение.

Мелницата в Балчик Архив на ИМ-Балчик

            Построена през 1909г. , тя била една от най-модерните за своето време.
            В Балчик на пристанището, зад мелницата, имало и рибна борса. Сега тя се надстроява и преустройва в хотел.

            Около 1940г е построен и месокомбинатът в Добрич. На това предприятие до много голяма степен се дължи славата на града през 60-те и 70-те години на миналия век.
            Вероятно едновременно с месокомбината се появяват и халите. В Добрич имаше “долни” и “горни” хали.

            Това са “долните” хали, които се намират на кооперативния пазар и които функционират. Сградата има центричен овален план. При реконструкция на ул.”Отец Паисий” входовете на халите се оказаха на 1м. под нивото на тротоара. Нищо че не се вижда цялата, все пак – сградата остана. Можеше да бъде и по-лошо, защото, да се прокара нов булевард, сградата на “горните” хали беше съборена.

            През 30-те години на ХХв. половината Добрич бил електрифициран. По спомените на Янко Атанасов, имало юзина (електроцентрала) с два големи генератора. Срещала съм сведения в Окръжния архив, но не съм ги събирала и сега не мога да добавя нищо повече.