Архитектурното наследство на Южна Добруджа: Част 5a - За вярата и обществото. Култови сгради

Култови сгради:

• църквите
• джамиите
• синагогите
• манастирите
• параклисите

            През 90-те години на миналия век, когато започна “перестройката”, гледах един грузински филм (“Покаяние”), който завърши с въпрос на една старица: “За какво е път, който не води към храм?”
            Този въпрос дълбоко ме впечатли. Тогава беше прието, че всеки път трябва да води към светлото бъдеще, а храмовете са предмет само на историята на архитектурата.
            После завесата падна и истината за храма, както и други истини, станаха всеобщо достояние.
            Всички цивилизации, във всички епохи, са имали “свети места”. Природни местности, странни природни образувания, извори с лечебна сила – там, където човекът срещал непознати явления и усещал необясними влияния, възниквали езически храмове. За християнска архитектура говорим след признаването на християнството за равноправна религия през IVв.
            Вярата е мощен двигател за развитието на обществата. Именно на християнската вяра се дължи факта, че с история като нашата, и днес има българи и България. Борбата за църковна независимост през XIXв. е една от върховните прояви на българското Възраждане. Тя се увенчава с успех през 1870г, преди националното освобождение.
            След като в предходните части на изложението проследихме историята, не трябва да се учудваме, че по нашите земи има храмове на различни религии: християнска (източноправославна и католическа, арменска), мюсюлманска, юдейска. Сградите им имат както общи черти, така и различия. Все пак, тук преобладаващо винаги е било православното християнско население и православните храмове са най-много.
            Според местоположението и богослужебните функции култовите сгради са манастирски, енорийски, гробищни, мемориални (мавзолеи) и др. Параклисите са малки неосветени църкви – те са само за молитва, в тях не се извършват богослужения.
            По отношение на архитектурната композиция има голямо разнообразие. Трите основни части на ПРАВОСЛАВНИЯ ХРАМ са: нартекс (притвор, преддверие), наос (централно помещение) и олтар.Те имат различни размери и форми, но винаги са подчинени на изискванията на Канона – основния църковен закон. Между наоса и олтара има преграда – иконостас, която се украсява богато. Олтарната ниша е полукръгла и винаги е на изток. В нея се извършва най-важната част от богослужението и тя не е достъпна за други хора, а само за църковните служители.
            Основните типове църковни сгради са еднокорабни, базиликални и куполни. Най-малките църкви са еднокорабни (с еднопространствен наос). Базиликите са многокорабни, със скатни покриви. Най-разпространени у нас са трикорабните базилики. При тях наосът е разделен по дължина на три части с два реда вътрешни колони, като средната част е с по-голяма височина от страничните. Кръстокуполната църква има в плана си къси напречни крила и прилича на кръст, а центъра е покрит с купол. При централната куполна сграда кръстовидният план има равни страни. Има и кръгли църкви – ротонди.

Еднокорабна / Трикорабна / Кръстокуполна/ Кръгла базилика 

            Тези основни типове се разклоняват на много разновидности. Православните църкви имат една камбанария – в основната сграда, до нея или извън нея.
Изграждането на православна църква в селището през Възраждането е било всенародно дело и повод за високо самочувствие на българското население. Всеки дарявал, каквото може. Викали се най-добрите майстори – строители, зографи и дърворезбари. Много от техните имена не знаем, но имаме чудесните им творби.

Храм “Св.Георги” в гр.Добрич построена през 1843г, опожарена през Кримската война 1854-1856г, и отново изградена през 1864г от неизвестни майстори; Архивна снимка

 

            В план – трикорабна, изградена от камък, трите кораба са под общ двускатен покрив. Планът, конструкцията и оформлението на фасадите, особено извитият като кобилица корниз показват влияние от майстор Кольо Фичето.

Снимка: Тодор Кемилев

            На това място още през 1783 имало “малка килийка", която се ползвала за черкуване до 1858г. През 1859г. била построена нова сграда , но и тя се оказала недостатъчна.
            Строежът на последната сграда, която виждаме на снимката, започнал през 1905г, на същото място, по проект на арх.Петко Момчилов – един от най-добрите архитекти, получил образованието си в Политехниката в Прага. След три години била отслужена първата Божествена служба. Сега към храм “Св.Троица” има духовен център и социална трапезария.

                                           

Храм “Св.Харалампий” в гр.Шабла

 

            Храм “Св.Харалампий” в гр.Шабла е построен през 1909г. Цялата сграда е от камък. Доскоро камбаната беше закачена на дървото вляво от входа. Сега се изгражда камбанария.

 

 

Храм “Свмчк Димитрий Мироточиви” в с.Крушари

            Архивната снимка е от книгата на Веселина Малчева, посветена на 130-годишнината на църквата в с.Крушари, която е построена през 1883г. Сградата е еднокорабна, сводът е подпрян с дървени арки, които са стегнати с железни обтегачи. Таванът и стените са изписани, но част от фреските са били повредени и заличени. Камбанарията е в двора пред църковната сграда. Зад църквата вляво се вижда старото кметство, а вдясно, извън кадъра, е старото училище. Трите сгради са оформяли центъра на селото. В книгата има много интересни сведения и документи за историята на селото и неговите жители.

Храм “СвВмчк Георги Победоносец” в с.Езерец, община Шабла

            Сградата е в трагично състояние, но има проект за въстановяването й.
            Доколкото знам, църквите в с.Оброчище и Гурково, община Балчик, са точно такива, като в с.Езерец, и вероятно са строени от едни и същи майстори. Сградите им обаче се поддържат и функционират.

Гръцката църква в Добрич

Арменската църква “Св.Ованес” в Добрич

            Построена през 1830г, опожарявана два пъти през руско-турските войни, изградена отново през 1894г по проект на италиански архитекти.

            Това, разбира се, не са всички православни християнски църкви в Южна Добруджа. Списъкът е дълъг, а тази тема може и трябва да бъде продължена.

Текеджамия в гр.Добрич

Чешма на източната стена на Текеджамия

            Построена през втората половина на XVII в., сега джамията е в двора на етнографския комплекс.

Джамия в с.Лясково, община Добричка

Бившата синагога в Добрич

            Изненадах се, като видях каква джамия има в с.Лясково. Струва си да бъде възстановена.
            До 1962г. залата на бившата синагога в Добрич се ползваше за репетиции на хор “Добруджански звуци” и продукции на детската музикална школа към читалището. След това – и за репетиционна зала на световно известния детски хор на маестро Захари Медникаров.

            Що се отнася до МАНАСТИРИТЕ, в границите на област Добрич намерих данни само за един – манастирът “Св.Илия” в с.Александрия, община Крушари. Ето какво пише за него Любен Станчев през 1936г: “...Тук е бил нявга българският манастир „Св. Илия”. След като дошли турците са го разграбили и опожарили. По-сетне потурчените българи са издигнали дървеното Теке, което още оцелява. Като неопровержимо доказателство за достоверността на това твърдение стои обстоятелството, че и до сега Текето се пази и тачи от казълбашите, които се наричат още Алидрии и идат всяка година на Илинден, да колят тук курбани, което не вършат обикновените турци .... От друга страна българското население също така досега ходи на Илинден да преспива за здраве около манастира ....”
            В местността има извор, за чиято вода казват, че е лековита. През 2004г. с дарителски средства там е построен параклис “Св.пророк Илия”.

            Съвсем наблизо, край с.Ботево (община Аксаково, област Варна) е и православния манастир “Св.Марина”. Той възникнал в средата на XIXв, също до лековит извор. Сега е възстановен и разширен, също с помощта на дарители.

            Вече направих уговорка, че няма да засягам темата за скалните манастири по поречието на Суха река, край селата Балик и Оногур (община Тервел) и Голеш (община Кайнарджа, област Силистра). Първо, защото те са от много по-ранен период – IV-VIв (а аз давам примери от Възраждането насам), второ – те не са “градежи” в общоприетия смисъл: основи-стени-покрив (от което значението им в никакъв случай не намалява), и трето – за съжаление, още не съм ги виждала.