Архитектурното наследство на Южна Добруджа: Част 5b - За вярата и обществото. Обществени сгради

Обществени сгради: 

• училищата, читалищата
• конаците, пощите, гарите, банките, болниците, казармите
• търговските сгради, хановете, хотелите, баните

            Историята на УЧИЛИЩНИТЕ СГРАДИ в Добруджа започва през Възраждането.
            До 1850г. в България е имало килийни училища – в една стаичка, обикновено към църквата, децата се учели на четмо и писмо, както и на църковни псалми. След 1850г. се появявили класни училища. През 1859г. в Горната българска махала на Хаджиоглу Пазарджик била построена първата сграда – с две учебни стаи и една стая за канцелария и жилище на учителя. Към 1870г. такава сграда била построена и в Долната махала, до църквата “Св.Георги”. Отначало на училище ходели само момчета. През 1870г. се оформила първата девическа паралелка в училището в Долната махала.
            След Освобождението почти всяко селище се сдобило с училищна сграда.

 

Архивни снимки (от книгата на Веселина Малчева за храм “Св.Димитър” в с.Крушари) 

            Училището в с.Армутлии (Крушари) е построено през 1892г. Сградите на училищата в с.Азаплар (Полк.Дяково), с.Добрин и с.Красен, са почти еднакви като план и фасада.

Училището в с.Красен, община Генерал Тошево

            В с.Красен имало училище още през 1865г. През 1907-1912г. тук бил учител Йордан Йовков. Той и Ловчо Стоянов основали прогимназията в селото и подели инициатива за построяване на сградата, която е на горната снимка. В нея сега се помещава музейната сбирка на селото.
            През 1882 (1884г.) в Добрич вече имало и Земеделското училище с нова самостоятелна сграда – първата, построена след Освобождението. През 1897г. била построена още една – на девическото училище, с четири големи стаи.
            След 1913г. всички български училища в Южна Добруджа били закрити, с изключение на четири - по едно в Добрич, Силистра, Балчик и Каварна.
            Чак през 1930г. в Базарджик (Добрич) е била построена нова сграда за българско училище (Liceul Bulgar) – “Стефан Караджа”. Проектантът арх.Момов трябвало да се съобрази с необичайната форма на парцела. Той се справил чудесно, като направил плана като буквата “М” – все едно се подписал. На първия етаж бил настанен началният курс, а на втория – гимназията.

 

Българското училище “Стефан Караджа” (Liceul Bulgar) в гр.Добрич – поглед от север
Снимката е от корицата на “Страници от образователното дело в Добрич” на Любен Бешков

            Училището се намираше в триъгълника между бул.”Добруджа”, ул.”Д.Списаревски” и ул.“М.Кусевич”. През 60-те години на ХХв беше механотехникум, а след 1971г – техникум по автотранспорт “Юрий Гагарин”. Фасадата към булеварда беше много внушителна. Преди десетина години училището беше съборено.

            През 1930г. в Добрич била построена и първата самостоятелна сграда за детска градина – съобразена с всички хигиенни изисквания по онова време, с високи слънчеви помещения и тераса на втория етаж. Архитектурата е в духа на времето - рационална. Имаше и голям озеленен двор - на изток, където сега е плочникът пред Дом-паметника “Йордан Йовков”. Много деца са отраснали в нея.

  

Първата детска градина в гр.Добрич, преди преустройството.

 

Същата сграда – сега клуб “Бакарди”.

            Последната снимка е направена в момент, когато на кръстовището няма коли. Обикновено тук има интензивно движение и е шумно. Днес това не е място за детска градина и новото предназначение на сградата е подходящо.

            Всеизвестно е, че българското ЧИТАЛИЩЕ е уникално явление. След първото в Добруджа (в Тулча, 1861г), започнали да никнат:
            1870г. – Читалище “Просвещение” (сега – “Йордан Йовков) в Хаджиоглу Пазарджик
            1870г. - Читалище “Съгласие и напредък” в Балчик
            1890г. – читалище “Съгласие” в Каварна
            1893г. – читалище “Саморазвитие” (сега – “Димитър Дончев-Доктора) в Куртбунар (Тервел)
            Това били първите огнища на книжовност и култура в Южна Добруджа.
            За материалната им база в онези години има малко сведения.
            През годините на румънската власт дейността им била прекратена, а книгите – унищожени.
            След 1940г читалищната дейност се възобновила и тогава започнали строежи на самостоятелни сгради. Преобладаващия брой читалища са строени през втората половина на миналия век. Функциите им са разширени и към основното ядро – библиотеката, са добавени различни нови групи помещения. Има чудесни примери за архитектурата на читалищните сгради от най-ново време. Нещо повече – те работят. Традицията е жива.

            От АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СГРАДИ преди Освобождението е запазен конакът в гр.Балчик. В продължение на повече от сто години (до преместването на общинската администрация в новата сграда на площада) сградата е била седалище на общинското управление.

Центърът на Балчик през 60-те години на миналия век.

            Бялата сграда вдясно е бившият конак. Двуетажна, със симетричен план, с колонада и покрита площадка пред входа. 

            Веднага след Освобождението възникнала необходимостта от сграда на кметството във всяко село. Така се наложило повтаряне на един и същ проект. Ето кметствата в с.Крушари (Армутлии) и с.Красен. Първата снимка е от 1927г, втората – от 2005г, но ясно се вижда, че двете сгради са абсолютно еднакви. Разликата е, че сградата в с.Красен се поддържа и в нея е поместена картинна галерия, а сградата в Крушари е изоставена и се руши (снимката по-долу).

Кметството в с.Крушари, построено през 1898г.

Старото кметство в с.Красен (сн.2005г.)

Старото кметство в с.Крушари – 2014г.

            Една от първите обществени сгради в Добрич след Освобождението е на Общината. Проектът е от 1890г., оригиналът се пази в Окръжния архив. Планът е симетричен, с П-образна форма, входът е оттеглен навътре в нишата между двете странични крила, а срещу него е трираменното стълбище. Двата етажа имат еднакво разпределение с двустранен надлъжен коридор. Цокълът е от камък, стените – от тухли, покривът е скатен, с дървена конструкция. Мазилката на първия етаж наподобява каменна зидария.

Общинско здание в гр.Добрич – проект 1890г.

Архивна снимка от 40-те години на ХХв.

            От броя на прозорците в средата става ясно, че по време на строителството сградата е била удължена. По-късно тя била пристроявана (на север, без да се нарушава главната фасада), преустойвана и многократно ремонтирана. Не е напълно автентична, но и до днес е използваема - без промяна на предназначението. Сега там е настанена Община Добричка – най-голямата по площ в България, с 68 села (Община Добрич включва само града).

            Преди 1927г. в Добрич е имало СЪДЕБНА СГРАДА – двуетажна, с мансарден покрив. Тя пострадала, вероятно от пожар. Попаднах на копие – фасада, част от проект за възстановявянето й, с подпис: “инж.Зографов, 1927г.” (за него – по-нататък). Не можах да определя къде е била тази сграда, не я припознавам сред запазените.
            През 1933-1935г, по проект на италиански и румънски архитекти, е построена нова съдебна палата (трибунал). Тя има сложна конфигурация, състои се от пет крила, с три вътрешни двора (единият от тях сега е покрит). Тази сграда е най-голяма по площ и обем в сравнение с всичко останало от периода до 1940г. Тя затваря пл.”Демокрация” от изток, северното й крило оформя силуета на ул.”Независимост”, а южното – на ул.”България”.

Бившата съдебна палата - ситуация 

 

Фасади

            Съдебна палата, Околийски съвет (до 1959г), седалище на други държавни и патрийни органи, библиотека, а от 1982г - Художествена галерия на Добрич. Архитектурно-строителен паметник, който с регионалната библиотека отсреща и драматичния театър вдясно образува културния център на града. 

            ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ в Добрич и преди, и сега, са съсредоточени по ул.”25-ти септември”, в частта й от градския парк, през пл.”Тракийски”, до моста на дерето.

 

Ул.”25-ти септември” (направо) с търговската сграда на ъгъла.

            По диагонала на кръстовището, срещу ъгловата сграда е входът на градския парк.
            Сега оттук започва пешеходната зона в направление север-юг.

Ул.”25-ти септември”

Същото място сега

            В тази част - от градския парк до читалището, улицата запази широчината си, а застрояването е само на 4 етажа.

Градската баня в гр.Добрич, построена през 1902г.

Сега – без банята

            Ул.”25-ти септември” продължаваше вляво край банята. В далечината се вижда часовниковата кула (втората, на мястото на онази с дървения парапет на балкона).
            По улицата вдясно от банята също имаше магазини и занаятчийски работилници. Двете улици се вливаха в площада.
            Банята с еднометровите стени беше съборена с големи усилия. В други градове си спестиха труда и преустроиха баните за различни цели.

 

            От градската баня наляво започваше ул.”Васил Коларов” (до 1940г. – “Регина Елизабета”, сега – ул.”България”). Това е начало на пешеходната зона в направление изток-запад. Насреща е хотел “Москва” (преди - ”Хотел “Регал”, сега – не знам какво е, но в плачевно състояние).

 

Сега – без кулата и старите магазини

           Часовниковата кула и магазините по ул.”25-ти септември” – поглед от север на юг. 

            И кулата упорито се съпротивляваше, но накрая рухна.

Площадът с пощата и магазини в гр.Добрич

Новият площад е многократно по-голям

            Дойде ред и на ХАНОВЕТЕ. В град с име Пазарджик, с пазари и панаир, не може без тях.
            Преди Освобождението в Добрич имало около 15 хана, към 1940г. техния брой намалял наполовина. Те били разположени до пътищата от изток, север и запад, носели името на собственика си - Аптарамановия, Армутлийски, Дурмушлийски, Добромирски, Дубралийски, Тракийски, Чамурлийски, и всеки хан приемал пътници от селото на фамилията. Следователно, имало райониране. В хановете се предлагали различни видове услуги – храна (за бедните – безплатно), стая за пренощуване с най-необходимото обзавеждане и печка през зимата, сено за конете. Наоколо се развивали занаяти и търговия – също свързани с обслужване на пътниците (по сведения, събрани от Веселина Малчева и Анка Пенева).
            Нито един от тези ханове не е запазен. И до днес обаче местата, където са били, представляват ориентир, когато някой трябва да бъде насочен по новите улици.

Ханът на Караиван в гр.Добрич Художник: Янко Атанасов

            Ханът на Караиван се намирал там, където е дом-паметникът (литературният музей) “Йордан Йовков”.

            Около Добрич, но не се знае точно къде, са намирал легендарният Антимовски хан. Ако не е бил Йовков да разкаже историите, които са се случили там, едва ли някой щеше да чуе за него.