Архитектурното наследство на Южна Добруджа: Част 6 - За съзидателите и спомоществувателите

Проектанти и изпълнители:  

- самоуките майстори

- образованите – архитекти и инженери

До Освобождението строителната традиция се предавала пряко от човек на човек.

Имената на майсторите – зидари, дърводелци, железари, зографи - рядко са били записвани. За да разберем нещо за тях, трябва да се обърнем към предания, песни и спомени. Независимо от това, събирателния образ на строителя и художника от миналото съчетава усет, разум, познания, опит, сръчност и скромност, които не можем да отречем и на които не можем да не се удивляваме. 

Козма Блаженов от Дебърската живописна школа  изографисал църквата “Св.Георги” в Добрич, след като била наново построена през 1864г. Иконите в нея са изписани от Недко Тодорович от Жеравна, Хараламби Тодоров от Пирдоп и Николай Василев от Шумен. 

Срещнах името на Майстор Иван Ботьов от село Гостилница, Габровско. През 1870 г. той построил  къщата на Костадин Кадийски в с.Малко Чамурлии (днес Малка Смолница). Стопанинът имал многолюдначеляд, а проекта си измислил сам.

Господин Желязков - автор на иконите в храм”Св.Троица”в Добрич - бил добруджанец.

В края на XIX и началото на XXв. ситуацията се променила. Има документи, които сочат кой, какво и къде е работил. Ето имената на някои  чужденци и на българи, получили образованието си в други страни, които са свързани със строителството в нашия край:

- арх.Петко Момчилов (1864-1923) – проектирал  църквата “Св.Троица” в Добрич. Роден в Горна Оряховица, завършил в Прага, заемал висши длъжности в държавната администрация у нас, проектант на голям брой обществени и жилищни сгради в цялата страна, между които: Девическата гимназия във Варна (сега Археологически музей), Синодалната палата в София, Общинска минерална баня в София и много други.

- арх.Никола Лазаров (1870-1942) – проектирал църква в с. Българово, Балчишко.  Роден в Карлово, завършил в Париж, с изключително богата творческа биография: източното крило на Княжеския дворец, Военният клуб в София (с арх.Грюнангер), Театър-вариете (Драматичен театър) във Варна и много други.

- арх.Емил Гюнеш – през 1925г изработил архитектурния проект на Двореца в Балчик, по скици на художника Александро Сатмари;

- арх.Александър Момов – проектант на Българското училище в гр.Добрич, 1930г.

- италиански и румънски архитекти, проектирали през 1933-1935г  Съдебна палата (сега Художествена галерия) в гр.Добрич, един от тях бил арх.Хорис Майко.

- инж.арх.Симеон Зографов (1874-1949) – роден в гр.Велес, потомък на зографи и строители от Дебърско. Завършил физико-математическия факултет на Софийското висше училище, а след това - Политехниката в Брюксел, със специалност “строеж на пътища и мостове”. Като участъков инженер във Варна от 1906г. работил по ремонта и прокарването на пътища в Добруджа, няколко години бил на същата длъжност и в Базарджик (Добрич). През 1921-1922г бил заместник-кмет на града, а през 1928г. съставил шестгодишна технико-благоустройствена програма, в която заложил съременните идеи за градоустройство, комуникации, водоснабдяване, електрификация и хигиена, но съобразени с местните условия и финансовите възможности на общината. Член на училищното настоятелство от 1919 до 1932г, председател на Българското културно общество (БКО) от 1932г, инж.Зографов бил неуморим деятел на образователното дело в българските училища, и то в условията на тотално господство и политика на асимилация на българското население от страна на румънската администрация. След всичко това му оставало време и да проектира, и да строи - не само пътища и мостове (Варненския мост), но и всякакви сгради -  къщи, училища, мелници, маслобойни и др. в Добрич, Силистра, Балчик и Каварна. Село Зограф в община Генерал Тошево носи неговото име – за благодарност, че прокарал път през селото.

инж.Симеон Зографов

Ето какво пише за него във вестник “Добруджански куриер” (бр.2 от 09.11.1932г.):      ”... Прям във всички свои прояви, носещ винаги съзнанието, че мисията на общественика не е каприз или индивидуално дело, а дълг, наложен му от колективитета, г.Зографов е действал винаги в пълна хармония с онова, което най-вече за съвременниците изглежда една фикция: морала....” Имало е такива личности.

- арх.Вокар – автор на руския паметник в Добрич.

- инж.Максимилиян – през 1927-1928г. проектирал двуетажна болнична сграда с две отделения в Добрич

- проф.Свинцеску - на него през 1936г. е възложен градоустройствен план на гр.Добрич;

- арх.Ганчо Иванов (1893-1977) – роден в с.Иланлък (Иречек) Каварненско, в семейството на едър земевладелец. Срещу отказ от наследството на баща си заминал за Мюнхен, където завършил архитектура. През 1915г. започнал работа в Бургас, после се преместил в Констанца, където създал проекти за много жилищни и обществени сгради, в т.ч.и за Букурещ. През 1940г. се установил в Добрич, през 1944г. бил осъден по политически причини и лежал една година в затвора. След това проектирал е преустройството на кино “Модерн” в театър, а по-късно бил главен архитект на града.

           Художник: Никола Тахтунов

- арх.Димо Сербезов – на него през 1941г. е възложен градоустройствен план на гр.Добрич;
- арх.д-р Васил Бъчваров (1896-1964) – роден в с.Медвен, Котленско. Баща му Димо Бъчваров бил първия кмет на с.Медвен след Освобождението, а чичо му Стоян Бъчваров имал театрална трупа във Варна. През 1918г Васил постъпил в тази трупа, после учил техника в Букурещ, а след това започнал работа в Добрич. През 1928г. сам създал театрална трупа в Добрич, през 1929-1934г следвал архитектура в Италия, завършил във Флоренция и защитил десертация “Строеж и експлоатация на минерални бани в Италия”. До 1939г се установил в Перник, защото румънските власти в Добруджа не му давали работа. В Добрич се върнал отново след 1940г, през 1941г бил околийски инженер. Проектирал и изграждал в района жилища, училища, читалища.

  арх.Васил Бъчваров         арх.Иван Иванов

- арх.Иван Иванов (1911-1953г) – роден в Добрич, завършил в Дрезден архитектура и инженерство. Открил конструкторско бюро в Добрич и проектирал къщите на Ангел Господинов, на д-р Семов (на нейно място е Огледалната зала), на Атанас Киселков, на Дамянови и др. Предполагам, че именно той през 1934г. бил касиер на Българския народен университет (основан през 1929г). В списъка с темите на лекциите има и такава - “Съвременната архитектура”, но не е сигурно кой е бил лектор (арх.Иванов, арх.Ханджиев, или някой друг). След 1944г. арх.Иванов работил в Министерството на земеделието и отговарял за строителството на ДЗС в Северна България. Сложил началото на Строителната организация в Добрич.
- арх.Велислав Ханджиев (1904-1990) -  роден в с.Горен извор (Мусубей), през 1923г записал архитектура в Букурещ, после продължил в Торино и там се дипломирал. Получил предложение за работа в Либия, но отказал и през 1931г се върнал в Добрич. Бил поканен от италиански архитект и участвал в изграждането на Съдебната палата (сега Художествена галерия) и в завършването на Двореца в Балчик. Има реализирани проекти на жилищни сгради в Добрич и Балчик, работил известно време и в Кюстенджа. През 1939г отново отказал изгодно предложение за работа – в кралския дворец в Букурещ, и отново се върнал в Добрич.  Има публикации в местните вестници на теми архитектура и изкуство – антични и съвременни. Бил проводник на новите за времето архитектурни идеи и строителни материали и ги прилагал в своята практика. От 1949 до 1964г бил главен архитект и началник на отдел “Архитектура и благоустройство”, едновременно с това - проектант и изпълнител на градския парк и басейна. Той беше най-възрастния член на Окръжното дружество на САБ и продължаваше да проектира – почти до смъртта си. 

Попаднах на интересен факт: през първата половина на миналия век в Добрич е имало и жена-архитект с екзотичното име Малта. За съжаление, не знам повече подробности за нея.

Наясно съм, че списъка, който представям, е много кратък. Той може да бъде допълнен с имената на още достойни творци. Независимо дали са българи или чужденци, те са имали своята професионална и обща култура, били са новатори и ентусиасти, всеотдайни в работата си за благото на хората в този край. 

Спомоществуватели:                                                                      

  - будителите

  - дарителите

  - предприемачите

  - управниците

  - служителите

В различни източници на информация срещнах имената на:

- Кою Райчев – богат чорбаджия от Балчик, инициатор за построяване на църквата “Св.Никола” в града през 1840-1845г.;

- Иван Кършовски – възрожденски революционер, учител в Добрич през 1858-1859г.

- Иван х.Вълков– най-богатият български търговец-манифактурист в Добрич, участник в заседнията за уреждане на  българския църковен въпрос през 1861г. в Цариград;

- каймакаминът Тефик ефенди – по негово време през 1866г е била построена първата болница в Добрич, построени много дюкяни и каменни чешми, улиците – настлани с калдаръм, площадът – осветен с фенери, а градската часовникова кула – поправена; 

- Калчо Бобчевски – учител в Добрич 1870-1873г.;

- свещеник Павел Атанасов от с.Паскалево – учител и възпитател, инициатор за построяване на читалищна сграда в селото;

- С.Г.Емануилиди - градски архитект в Добрич през 1899г.;

- иконом Александър Тонков – председател на църковното настоятелство на храм “Св.Троица” в гр.Добрич;

- Райко Цончев от Добрич – през 1906г завещал 30000 златни лева за построяване на училище, и 5000 златни лева за църквата “Св.Троица”

- богатият търговец Осман – в началото на ХХв. построява джамия в гр.Добрич – Осман джамия;

- Ловчо Стоянов, заедно с Йордан Йовков – около 1910г. създали прогимназията в с.Красен, където Йовков е бил учител;

- Ташо Ташев (1864-1925) – кмет на Добрич от 1900 до 1902г., когато е била изграден паметника-костница, посветен на ген. Цимерман. През 1912г. построил две сгради една до друга: жилищна сграда и киносалон, с пряка връзка от жилището към семейната ложа в киносалона (преустроен по-късно в “Модерен театър”)

- Петър Габе (1857-1927) – земеделец, общественик, публицист. Заселил се в края на 1884г в Добруджа, той я обикнал, заживял с нейните болки и неволи, и отдал силите си за нейния просперитет. Той активно настоявал да се изгради железопътна линия от Девня до Добрич, за да се улесни износа на зърнени храни от областта. И това, че през 1910г. линията била открита, са дължало до голяма степен и на него.

- Е.Виттер - градски инженер в Добрич 1911-1912г.

Сред героите на Йордан Йовков, в разказа “Последна радост”, има и един градски инженер: “... И всъщност, любовта на Люцкана беше само опакито на друга, истинска и сериозна любов. Защото не беше тайна за никого, че в Цветана е увлечен младият градски инженер, но кой знае защо не успяваше поне толкоз, колкото и сам той, и другите очакваха. Запазен е и досега един особен документ от тая тъй известна история. Инженерът работеше по това време общия регулационен план на града. И когато всичко беше готово и трябваше да се поставят наименованията на улиците, той направи едно своеволно изменение на официалния проект: улицата, в която живееше Цветана, той я кръси на нейно име. Много по-късно от времето, към което се отнася тоя разказ и когато романът на инженера беше добил вече съвсем други край, трябваше да се изпълня изработеният от него план. Престъплението беше открито, но самата история тъй много беше занимавала някога целия град, щото всички уважиха чувствата на инженера и не зачеркнаха новото име на улицата. И досега тя носи това странно за чужденците име: “Цветана.”....” 

И списъка на спомоществувателите може да бъде продължен. Независимост от възраст, националност, вероизповедание и имотно състояние, всеки от тях, според своите възможности, е оставил следа върху земята или в съзнанието на добруджанци.