Архитектурното наследство на Южна Добруджа: Част 7 - За наследството и приемствеността

Това, което не опазихме                                                                     

- поради незнание или бездействие

- поради нови градоустройствени решения

- поради лични интереси

Тук е мястото да припомня за стария театър в Добрич (построен от Ташо Ташев), който изгоря преди 45 години. Той беше на мястото, където сега е Областната администрация. И Йордан Йовков е описал в разказите си представленията в него, и Никола Тахтунов го е нарисувал, и Янко Атанасов, който от 1951 до 1958г. е бил сценограф и участник в масовите сцени. Всеки, който е имал възможност да усети магията в играта на именитите му актьори, разбира за какво говоря.

Старата банка се намираше по ул.”Г.Димитров” (сега ул.”Независимост”). Макар и не самостоятелна, а свързана със съседните сгради, зад висока ограда от ковано желязо, тя беше много внушителна. Там сега е колонадата с фронт-офиса на НАП.

Много сгради в центъра лекомислено (от днешна гледна точка) бяха премахнати, когато започна изграждането на новия център: училище “Райко Цончев”, къщата на д-р Семов, къщата на ул.”Максим Горки”, където беше библиотеката. Тогава се мислеше в големи мащаби и се проектираше с размах, със стремеж да се отърсим от миналото.

        

Снимка:Тодор Кемилев

Някои от сградите на тези снимки можеше да останат.

Българското училище на арх.Момов от 1930г. (после – сграда на механотехникума,  последно – техникум по автотрансорт “Юрий Гагарин”) беше изоставена, ограбена, опожарена и накрая съборена. Мястото все още не е застроено.

                           

Старият механотехникум през 2003г. – северна фасада      Острият ъгъл на юг, втори етаж

Това е много малка част от изгубеното наследство. Причините да изчезнат тези сгради са различни, но резултатът е един – заличихме част от паметта си.

Това, за което се грижим

- със запазена автеничност                

- с малка намеса                                 

- със значителни изменения             

- след преизграждане 

Сградите, както всичко на този свят, не са вечни. Появяват се по необходимост, служат за определена цел, и изчезват.
Сградите, както всичко на този свят, се променят. Състоянието и видът им зависят от природните фактори (слънцето, въздуха, вятъра, водата), които не могат да бъдат контролирани, и от човешките фактори (собственици, проектанти, строители, обитатели), които са решаващи за съдбата на всеки строеж.

  

Сградата на ОКС                                             Клуб “Бакарди”

В южния край на пешеходната улица в Добрич, на ъгъла срещу входа на градския парк, се издига двуетажната сграда на ОКС с ъгловия еркер, увенчан с кула. Като изключим рекламите пред витрините на първия етаж, тя е почти в същия вид, както отпреди 80 години. Новата сграда до нея можеше да бъде по-ниска и непокритият калкан да не се натрапва.

На другия ъгъл срещу входа на парка е сградата на първата детска градина от 1930г. Като клуб “Бакарди” тя сега е неузнаваема. Пред погледа на посетителите в лятната градина на клуба е сградата на литературния музей “Йордан Йовков” със статуя на писателя пред нея.

       

Надстроена къща по ул.”Отец Паисии”      Чешма от 1864г на тротоара пред къщата

Допреди няколко години надстроената къща се издигаше над старите едноетажни постройки вляво от нея. Сега, за да не се губи застроена площ в центъра на града, новата жилищна сграда е допряна плътно до двуетажната къща и се е мушнала под стрехата й.

Никой не спира до каменната чешма, защото чучурът й е пресъхнал. Тя стои на оживената улица само като символ на онова време, когато водата била ценност. 

В градския парк наскоро беше обновено старото казино (сега там се помещава филиал на историческия музей). Всъщност, беше възстановена само южната фасада с кръглите прозорци. Другите три фасади с черно огледално стъкло недвусмислено доказват кога точно е извършено обновяването.

     

Южната фасада на бившето казино            Шадраванът в парка

Срещу казиното е щадраванът – както е бил преди около 150 години.

     

Тази къща беше с мансарден покрив.             Езикова гимназия “Гео Милев”

    

Теке джамия                                                      Етнографският комплекс

Теке джамия в гр.Добрич (макар и без минаре) е добре запазена и включена в композицията на етнографския комплекс. Сградите на самия етнографски комплекс не са автентични, но проектът от 1970г. възроди духа на чаршията и създаде приятно и интересно кътче в центъра на града. Някои от работилниците са затворени, но други продължават да работят.

Това, което може да загубим

       

Ж.п.гара-юг в гр.Добрич                                Хотел “Москва”

          

Жилищни сгради в центъра.

Тук думите са излишни. Това е пред очите ни.

Да не говорим за стотиците къщи в селата, които може да не са в никакви списъци на недвижими културни ценности, но са били съградени с любов, давали подслон на няколко поколения, а сега са безлюдни и безпомощни пред стихиите.

  Пътят и обектът на забравата