Архитектурното наследство на Южна Добруджа: Част 8a - За разнообразието и единството

Разнообразие на:

- природни фактори и исторически събития

- племена, народи и нации

- функции, конструкции и форми на градежите 

С по няколко изречения и няколко илюстрации ще обобщя това, за което разказах в предходните части на статията:

     

    

    

Територията на цяла Добруджа се простира между бреговете на долното течение на Дунав (след Тутракан) и Черно море (северно от Варна). След Освобождението през 1878г. държавна граница я разделя на две, като откъсва северната част от България. До 1940г., до Крайовския договор, и Южна Добруджа има незавидната съдба да бъде разменна монета в отношенията между империите, които определят световния ред.

Най-старите данни за населяване на тази територия са отпреди повече от 7000 години.

Около I хил.пр.н.е. тук са живяли траки, а след това – и елини, римляни, византийци, славяни, прабългари, турци, татари, руси, казаци, евреи, власи, молдованци, арменци, гагаузи, цигани. Тук са извършвали нашествия множество варварски племена.

Земеделието, ловът, животновъдството, занаятите и търговията са изхранвали населението на тази земя. Войните са го разорявали и унищожавали.

Изредили се първобитно-общинен, робовладелски, феодален и капиталистически обществен строй, със съответните им икономически отношения.

За държавно устройство на българите говорим от VII век (Първа, Втора и Трета българска държава), а за формиране на българска нация - от XIX век.

Културното развитие, като функция на икономическите и политическите условия и предпоставки, следва техните периодите на подем и упадък. В крайна сметка, точно паметниците на културата са най-красноречивите доказателства за историята и постиженията на едно общество.  

Като средоточие на пътища, хора и интереси, Добруджа е запечатала следите от всички стъпки на преминалите по нейния чернозем труженици и воини. Тя неизбежно е поела върху себе си, макар и в различна степен, и белезите от всяко присъствие, независимо от неговата продължителност. Затова нейната история е богата, а лицето й е многоцветно.