Архитектурното наследство на Южна Добруджа: Част 8c - За разнообразието и единството

Култовите сгради отразяват многообразието на религиозните общности и възможността им за съжителство днес, независимо от непримиримите противоречия в миналото. В тези сгради в най-голяма степен е приложен синтезът на архитектурата с изобразителните и приложните изкуства.

Обществените сгради за образование, местно и държавно управление, търговия, транспорт и други видове обществено обслужване са изградени предимно след Освобождението. Тъй като са масивни, много от тях служат и до днес – с първоначалното или с променено предназначение.

Единство на:
- хората и земята, която ги храни
- поколенията и следите, оставени от тях
- ценностите на нашето съвремие
- грижата за бъдещето на Добруджа

Бих сравнила Добруджа със стара семейна ракла, пълна със съкровища, която се предава от поколение на поколение. Който я притежава, взема от нея това, което му трябва, но оставя друго, което е придобил или създал. Така общата стойност на съкровищата не намалява. Всяко поколение знае от кого е поело това наследство и на кого трябва да го предаде.
Важно е да познаваме цялото съдържание на тази ракла, защото някои неща са на плитко, но други са дълбоко навътре. В няколко части на тази статия направих опит да огледам повърхността, що се отнася до една област от наследеното богатство – архитектурното. И преди това знаех, че темата е много обширна и този разказ няма да обхване всичко. А би трябвало да продължи, защото когато опознаем добре миналото, ще разберем кои са вечните неща на този свят и ще ги пазим.

Къщата, в която е живял Йордан Йовков
Сгушена сред високите сгради наоколо, тя изглежда добре, защото през 1993г. беше преизградена и по този начин запазена. В последно време и дворът беше благоустроен, а в него беше поставена скулптурна фигура на Люцкан с неизменната му кошничка с цветя.

 

Пейзажът на Добруджа и душевността на добруджанеца, преплетени в неповторимо съчетание, са нашите ценности.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Според чл. 2 на Закона за културното наследство от 2009г:
“(1) Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.”
Според чл. 7, алинея 1 и 2 на Закона за културното наследство:”
(1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.
(2) Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания.”

В изложението дотук разказвах за материално наследство, което е недвижимо – архитектурни комплекси и обекти, както и исторически и художествени паметници. Безспорно всички те са носители на историческа памет, но националната им идентичност, научната и културната им стойност подлежат на преценка и степенуване по определени критерии. Категориите са пет:
- “световно значение” имат обектите, вписани в списъка на световното наследство.
На територията на България има 7 архитектурни обекта от такава категория. Три от тях са наблизо: скалните църкви при с.Иваново, Мадарският конник и тракийската гробница в с.Свещари.
В Южна Добруджа има един природен обект, включен в списъка на световното културно наследство – това е Националният резерват “Сребърна” в Силистра.
- "национално значение" имат археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната.
В Южна Добруджа такава категория имат 2 археологически резервата (местността “Яйлата” и крепостта “Калиакра”), 8 други обекта в област Добрич (антична крепост “Диониспополис”, античен некропол, късноантична и средновековна крепост в Балчик; антично и средновековно укрепление в Каварна; историческа местност, свързана със селския бунт през 1900г. в Шабла; родната къща на Адриана Будевска и къщата, където е живял Йордан Йовков в Добрич; архитектурно-парковия комплекс в Балчик), 2 обекта в област Силистра ( антична и средновековна крепост “Дръстър”, антично и средновековно селище в Тутракан), както и всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове.
- "местно значение" имат обектите, свързани с културата и историята на населени места, общини или области;
Списъкът на тези обекти е дълъг, но голяма част от тях са само идентифицирани и декларирани, като им е дадена предварителна категория. Те не са проучени достатъчно, не са обявени (по отменения Закон за паметниците и културата и музеите) или регистрирани (по действащия Закон за културното наследство) и нямат предоставен статут. Върху една част от тях са извършени съществени промени, засягащи основните им ценностни качества, а друга част от тях по различни причини вече не съществуват.
С такава категория са регистрирани сградата на художествената галерия и градският парк “Св. Георги” в Добрич.
- "ансамблово значение" имат обектите, поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;
Такива са сградите около църквата “Св.Георги” в Добрич, сградите по ул.”Черно море” в Балчик, ансамбъла от магазии на пристанището в Каварна;
- "за сведение" – това са самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.

Не съм имала за цел да покажа в изложението си само най-известните и най-значимите обекти. Напротив – опитах се да насоча вниманието към други, които са не по-малко интересни. В това число и към тези, които са в риск.

Преди десетина години, в статия за архитектурата и детското възприятие, арх.Веселин Василев изказа мнение, че образованието по архитектура може да започне още в училището. Идеята отдавна се прилага в други страни, а и у нас вече има различни форми на такова обучение. Подобни занимания привидно натоварват допълнително учениците, но всъщност не е точно така - те ги въвличат в една интересна тематика с големи възможности за развитие на творческото въображение и мислене, а и за практическа изява. Усилията, които децата трябва да положат, се възнаграждават с удоволствието от работата и удовлетворението от резултата на творческия процес.
След като завършат училище, някои от младежите може да изберат архитектурата за своя професия. Дори и да не стане така, те ще имат поглед и отношение към архитектурните обекти, ще ги ценят и ще ги пазят.
Ако някои от тях се посветят на архитектурата, те ще имат широк хоризонт за действие и предпоставки за пълноценно развитие. Съумеят ли да се възползват от това, няма да съжаляват за избора си.
Тогава може да се надяваме, че ще направят и следващия избор - да останат в родния си край.