Човекът и животните

Обвързаността на човека с природата естествено отвежда и до отношенията между хора и животни. В литературата, посветена на Добруджа, темата е широко и разностранно застъпена. Питомни или диви, животни и птици са в постоянното обкръжение на човека – негови помощници в труда, изповедници, спътници, другари. Те преживяват и мъката, и радостта, и надеждата като хората; безсловесни са, но са като хората – „и по-добри дори”. Животните „имат душа”. а човечността се изразява и в това – да се разбира тази душа.

 

Пословичният анимализъм на Йовков намира израз в сборника с разкази „Ако можеха да говорят” (1936 г.). Още с излизането на тази книга критиката заговорва за нея като за роман, определя я като книга без аналог в българската литература.

 

Цикълът обхваща двадесетина разказа, обединени чрез общ персонаж в едно общо пространство, в което живеят словесни и безсловесни – Чифлика. Самият Йовков казва: „Касае се за обща съдба на хора и животни. Трагедията ще настъпи по-късно, когато чифликът ще бъде разпродаден и животните ще бъдат подкарани от там. Разкъсаха се всички връзки, умря един живот. Сега те тръгнаха като сборище по незнаен път – немили-недраги. Едни ще бъдат продадени, други – заклани, без вест едни за други, изоставени. Същото е за хората от чифлика..., но хората поне ще си спомнят и споделят мъката, а животните ще я преживеят, без да могат да продумат.”

 

Заглавието на този сборник поставя идеята за дълбока нравствена връзка между хората и животните. Животното е видяно не само като равностоен субект в класическата хармония, а като част от човешката общност, свързана с видими и невидими нишки. Равнопоставени на стопаните си са животните, защото имат като хората свои имена, привички, себелюбие, капризи, непостоянство и добродетели, саможертвеност, мъдрост във взаимоотношенията помежду си и с човека. Нужни в труда и в житейските неволи, те безсловесно се разбират. Неслучайно Йовков ги включва в нравствената стойност на човешкото битие: „И разбират, всичко разбират; добитък е, ама и то душа носи”; „Ако добитъците можеха да говорят, те щяха да бъдат като нас, и по-добри дори.”

 

Мястото на действие в сборника е безименен добруджански чифлик, в който отношенията са опростени от морала на патриархалните традиции. Йовков не очовечава безсловесните обитатели на чифлика, а прочита по човешки техните постъпки в аналогия с характера и навиците на словесните. 

 

В този единен свят се извисява образът на чичо Митуш – старейшината на ратаите, който носи опита, мъдростта и хуманността на много човешки поколения стопани и изразява хуманистичната позиция на автора. Йовков носталгично рисува чистия и добронамерен живот на селския човек, изпълнен с труд, усилие и доброта, с мъдро проникване във вселенските проблеми чрез радoстите и тревогите на ежедневието.

 

В Чифлика животът тече по своите писани и неписани закони. Всеки от героите (хора и животни) е именуван според концепцията за неповторимостта на индивида като част от общността. Сезоните в чифлика се нижат с очакваните радости и неочакваните случки. Появата на вълци през зимата вълнува хората и животните, разгаря битки, чрез които природната немилостивост сякаш отсява здравото от болното. Надмощието е нравствено оправдано, а човешките грешки водят до мъдри уроци и преживяно страдание. Затова в разказа „По-малката сестра” хубавата кобилка Айа загива, но нейната любяща сестра се сдобива с рожба; ястребът напада и убива белия гълъб – един предсказателен знак за бурята, която ще се разрази в чифлика („Гълъбът на прозореца”).

 

Младите господари отначало живеят хармонично в пространството, въпреки че господарката е богата, но грозновата жена със своенравен и свадлив характер. Тя е властна и притежава според принципите на общността оправдано самочувствие – донесла е на Захария голяма зестра, но в съперничеството с хубавата Василена предимството не е на нейна страна. Това съперничество предвещава драмата, наближаващата разруха в чифлика. Продажбата на чифлика е акт, който дълбоко в смисъла си е катастрофичен. За патриархалната хармония е нетипична постъпка. Върху чифлика господарката Севастица прехвърля омразата си; той е станал безразличен и за Захария, защото там вече не е Василена.

 

На раздяла словесни и безсловесни образуват върволица от тъжни същества, които са сломени, сякаш разбират агонията на хормоничния свят: „Понякога изцвилваше кон или измучаваше крава. На слугите се струваше, че добитъкът – волове, крави, коне – току поглеждат назад и се опитват да се върнат.”

 

Образът на Чифлика присъства и в Йовковия роман „Чифликът край границата”. В романа преобладава идеята за историческата преходност,  докато в „Ако можеха да говорят” основните внушения гравитират около трайността, хармонията на човешкия бит и безсловесните. Тук животинското е употребено като морален контрапункт на човешкото. В Йовковия цикъл животните живеят общо, задружно, за хората в чифлика  дори са по-добри от тях.

 

Дивите животни присъстват в света на българския селянин като нещо естествено, което трябва да предизвика хора и добитък да бранят своята цивилизована задруга, основана на принципите на разумност, милосърдие, прошка.

 

Й. Йовков опоетизира труда, природата, смирението на хора и животни пред законите на битието.

 

Дори най-драматичните събития в човешкия живот като войната Йовков умее да предаде чрез преживяванията на животното и отношението човек-животно. Такава творба е разказът „Балкан”, в който трагичността на историческата ситуация е разкрита чрез съдбата на граничното куче Балкан. Завръщането му в селото – сам, гладен – е възприето като знак, то носи всеобща радост и надежда, Чрез отношението към Балкан хората разкриват болката си, вярата си, че ще се завърнат и българските войници, които се оттеглят на юг.

 

 А смъртта на кучето почти се митологизира, героизира се. Неговият отказ да приеме храна от чуждите войници е своеобразна проява на съпротива – такава, каквато селяните се страхуват да проявят. На тях им остава едно – да разказват случката за Балкан и да се надяват...

 

Ето защо според хуманиста Йовков човечността се изразява и в това – да се разбира душата на животното.